Светът на цветовете на котешката козина е завладяваща смесица от генетика и шанс. Докато някои цветове като черно, бяло и таби са доста често срещани, други са невероятно редки, което ги прави много търсени от любителите на котки. Разбирането какво допринася за тези уникални и необичайни цветове може да задълбочи оценката ви за разнообразието в котешкия свят. Тази статия навлиза в завладяващото царство на редките цветове на котките, изследвайки генетичните фактори, които ги създават и подчертавайки някои от най-неуловимите нюанси, които може да срещнете.
Разбиране на котешка генетика и цвят
Цветът на котешката козина се определя основно от гени, които контролират производството и разпространението на меланин, пигментът, отговорен за тъмните цветове. Участват два основни типа меланин: еумеланин (произвежда черни и кафяви пигменти) и феомеланин (произвежда червени и жълти пигменти). Взаимодействието на тези пигменти, заедно с модифициращите гени, води до широк спектър от цветове на котки, които виждаме.
Няколко гена играят решаваща роля при определянето на цвета на козината на котката. Генът „В“ например влияе върху плътността на еумеланин, което води до вариации като шоколад и канела. Гените за разреждане могат да изсветлят основните цветове, което води до нюанси като лилаво и светлобежово. Разбирането на тези генетични взаимодействия е от съществено значение за оценяването на рядкостта на определени цветови комбинации.
Свързаният с пола оранжев ген също играе значителна роля. Женските имат две X хромозоми, което позволява възможността за производство на черен и оранжев пигмент, което води до шарки на костенурка или калико. Мъжките само с една Х хромозома могат да изразят само черно или оранжево, но рядко и двете поради хромозомни аномалии.
Шоколад: Богат, топъл нюанс
Шоколадовият цвят е рецесивен, което означава, че котката трябва да наследи две копия на алела „b“ (вариация на гена „B“), за да изрази този цвят. Това богато, топло кафяво е по-рядко срещано от черното, защото и двамата родители трябва да носят рецесивен ген, за да създадат коте с шоколадов цвят. Цветът е разреждане на черното, но запазва дълбочина и топлина, които го отличават от другите кафяви нюанси.
Шоколадовият цвят може да варира по интензитет, вариращ от наситен тъмен шоколад до по-светъл оттенък на млечен шоколад. Специфичният нюанс може да бъде повлиян и от други гени, които влияят върху разпределението и интензитета на пигмента. Това е красив и сравнително рядък цвят, който придава нотка елегантност на всяка котка.
Породите, за които е известно, че понякога проявяват шоколадов цвят, включват Хавана Браун, порода, известна специално със своята шоколадова козина, и определени линии сиамски и ориенталски късокосмести.
Люляк (лавандула): деликатен пастелен нюанс
Люлякът, известен още като лавандула, е още по-рядък цвят от шоколада. Това е резултат от комбинацията на шоколадовия ген (‘b’) и разредения ген (‘d’). Една котка трябва да наследи две копия и на двата рецесивни алела („bbdd“), за да покаже този деликатен, пастелно сиво-розов оттенък. Разреденият ген намалява интензивността на шоколадовия пигмент, създавайки люляков цвят.
Люляковият цвят често се описва като меко, прахообразно сиво с нотка на розово или лавандула. Това е фин и изтънчен цвят, който е високо ценен от животновъдите и любителите на котки. Комбинацията от два рецесивни гена го прави статистически по-малко вероятно да се появи в сравнение с други цветове.
Подобно на шоколада, люлякът понякога се среща при сиамски и ориенталски късокосмести, където разреденият ген може да действа върху шоколадовия основен цвят. Това е наистина зашеметяващ и уникален цвят, който със сигурност ще привлече вниманието.
Канела: Пикантно червеникаво-кафяво
Канела е друг рецесивен цвят, произтичащ от различен алел на гена „B“, обозначен като „b1“. Този алел произвежда по-светло, по-топло кафяво от стандартното черно или шоколадово. Една котка трябва да наследи две копия на алела „b1“, за да изрази цвета на канела. Този пикантен червеникаво-кафяв оттенък е сравнително рядък в сравнение с по-често срещаните цветове.
Канелата може да се опише като топъл, червеникаво-кафяв цвят, напомнящ за подправката, на която е кръстена. Това е различен и привлекателен цвят, който го отличава от другите кафяви нюанси. Интензитетът на канеления цвят може леко да варира в зависимост от други генетични фактори.
Породите, при които понякога може да се появи канела, включват абисинската, сомалийската и ориенталската късокосместа. Това е по-рядко срещан цвят, но когато се появи, това е поразително и красиво допълнение към външния вид на котката.
Светлобежово: Бледо, топло бежово
Fawn е разредената версия на канелата, което означава, че е резултат от комбинацията на гена на канелата („b1“) и разредения ген („d“). Една котка трябва да наследи две копия на двата рецесивни алела (‘b1b1dd’), за да покаже този блед, топъл бежов цвят. Разреденият ген намалява интензитета на канеления пигмент, създавайки светлобежовия цвят.
Fawn често се описва като меко, топло бежово с леко розов оттенък. Това е фин и елегантен цвят, който е много търсен. Комбинацията от два рецесивни гена го прави статистически по-малко вероятно да се появи, добавяйки към неговата рядкост.
Подобно на канелата, понякога може да се намери в абисинските, сомалийските и ориенталските късокосмести породи. Това е деликатен и красив цвят, който добавя нотка изтънченост към външния вид на котката.
Дим: блестящ ефект
Димът не е точно цвят сам по себе си, а по-скоро модел, който влияе на основния цвят. Причинява се от доминиращия инхибиторен ген (I), който потиска производството на пигмент в ствола на косъма, оставяйки само върха оцветен. Това създава блестящ, опушен ефект, особено забележим при дългокосмести котки.
Когато котка с пушена шарка се движи, по-светлият подкосъм се разкрива, създавайки красив и драматичен ефект. Моделът на дим може да се появи с всеки основен цвят, но е най-впечатляващ с по-тъмни цветове като черно или синьо. Контрастът между цветните връхчета и сребристия подкосъм е това, което прави димния модел толкова уникален.
Въпреки че не е толкова генетично сложен като някои от другите редки цветове, моделът на дим все още е сравнително необичаен и добавя нотка на мистерия и елегантност към външния вид на котката. Може да се намери в различни породи, включително персийци, мейн куни и норвежки горски котки.
Colorpoint: Ограничено оцветяване
Колорпойнт моделът се причинява от чувствителен към температура ген, който ограничава производството на пигмент до по-хладните части на тялото, като лицето, ушите, лапите и опашката. Това води до котка със светъл цвят на тялото и по-тъмни „точки“. Класическият пример е сиамската котка, но моделът колорпойнт може да се появи и при други породи.
Моделът колорпойнт не е присъщо рядък, но определени цветови комбинации в рамките на модела колорпойнт могат да бъдат. Например шоколадови пойнт, лила пойнт, канелен пойнт и фаун пойнт котки са сравнително редки, защото изискват комбинация от колорпойнт гена с рецесивните гени за шоколад, люляк, канела или фаун.
Интензитетът на точките може да варира в зависимост от възрастта на котката и температурата на околната среда. По-ниските температури водят до по-тъмни точки. Моделът colorpoint е красива и отличителна черта, която добавя към цялостната привлекателност на котката.
Фактори, влияещи върху рядкостта
Рядкостта на цвета на котката се определя основно от включените генетични фактори. Рецесивните гени, като тези, отговорни за шоколада, люляка, канелата и светлобежовото, е по-малко вероятно да бъдат изразени, тъй като и двамата родители трябва да носят гена. Комбинацията от множество рецесивни гени, както се вижда при лилавото и светлобежовото, допълнително намалява вероятността от появата на цвета.
Стандартите на породата също играят роля. Някои породи може да не разпознават определени цветове, което може да ограничи отглеждането на котки с тези цветове. Това може допълнително да намали разпространението на тези цветове сред общата популация на котки.
Случайните мутации също могат да доведат до нови и необичайни цветове, но те често са еднократни събития и не се възпроизвеждат лесно чрез размножаване. Комбинацията от генетика, стандарти на породата и случайност допринасят за рядкостта на някои цветове на котките.
Често задавани въпроси (FAQ)
Определянето на абсолютно най-редкия цвят на котката е трудно, но люлякът (лавандула) и светлобежовото обикновено се считат за едни от най-редките поради комбинацията от множество рецесивни гени, необходими за тяхната експресия. Тези цветове се нуждаят както от шоколадовия (или канеления) ген, така и от разредения ген, за да се проявят.
Да, някои породи са по-склонни да показват редки цветове поради техния генетичен произход и практики на развъждане. Например, Havana Browns са известни със своя шоколадов цвят, а сиамските и ориенталските късокосмести понякога могат да показват шоколадови, люлякови, канелени или светлобежови шарки. Абисинските и сомалийските котки също могат да носят канела и елен.
Генетиката е основният определящ фактор за цвета на козината на котката. Гените контролират производството и разпространението на меланин, пигментът, отговорен за тъмните цветове. Различните гени и техните алели (вариации) си взаимодействат, за да произведат широк спектър от цветове и шарки на котки. Рецесивните гени, разредените гени и гените, свързани с пола, играят роля.
Калико котките не са непременно редки, но по-голямата част от калико котките са женски. Мъжките калико котки са много редки и се срещат само в случаи на хромозомни аномалии (по-специално, имащи допълнителна X хромозома, което води до XXY генотип). Ето защо, докато самият калико модел не е рядък, мъжката калико котка е рядкост.
Идентифицирането на рядък цвят на котка може да бъде предизвикателство без генетично изследване. Можете обаче да започнете, като наблюдавате цвета на козината на котката на естествена светлина и го сравнявате с описания на редки цветове като шоколад, люляк, канела и светлобежово. Помислете за породата на котката, тъй като някои породи са по-склонни да показват определени цветове. Консултацията с ветеринарен лекар или развъдчик на котки с опит в котешка генетика също може да помогне.
